Кеворкян: Костов пак приватизира
КОСТОВ ПАК ПРИВАТИЗИРА
Кеворк Кеворкян
Снощи/10 октомври, към 20 часа, някогашният заместник-шеф на военното ни разузнаване Николай Русатев шибна един здрав пестник на безгръбначните ни медии.
Бяха го поканили в продължението на Новините на Би Ти Ви, с цел да разяснява взривяването на Кримския мост и намесването на България в този атентат.
Русатев сподели, че истината за войната във Украйна е жертва на гигантска, международна пи-ар интервенция.
И светът въобще не знае, за какво е почнала войната, каква е повода.
Юксел и Виктория очевидно се смутиха. Юксел се оплете в един въпрос, който не свърши никаква работа.
Русатев сподели още, че българските управляващи доста би трябвало да внимават какво приказват.
Много уместна рекомендация.
Каквато сме разпасана - и по-скоро никаква – страна, може доста да загазим, това е ясно.
Друго е по-важното: Русатев просто напомни, че медиите, в положението, в което се намират, от дълго време са изгубили предназначението си на достоверни летописци.
Историята въобще не може да разчита на тях.
За разлика от Иван Костов, който приватизира и Историята.
Тия дни Иван Костов показа новата си книга „ Политиката от вътрешната страна “.
По този мотив даде и телевизионни изявленията.
И ние още веднъж се убедихме, че си имаме работа с един Щастливец.
Има такива политици: колкото по-нещастни се усещат елементарните хора, толкоз по-щастливи се усещат те.
Костов е талант в това отношение.
Впрочем, него в никакъв случай не са го интересували елементарните хора.
Той се държи, а евентуално и усеща, като монумент от гранит.
Нищо не може да го разколебае от убедеността му, че е прав – не самичък за себе си, само че и въобще – даже, че е само прав.
И по този начин ще бъде вечно.
Много е евентуално това да се окаже, в края на краищата, истина.
Неговата истина – само че и въобще Истината, откакто многочислените му съперници по този начин и не си направиха труда да запазят за Историята своите персонални свидетелства.
А Костов написа книга след книга – и дооформя паметника си.
Канят го в държавната телевизия, в „ Панорама “ – и там дооблизват паметника му.
Все едно, че не са чували за бандитската му приватизация.
А тя постави началото на Разгрома.
Все едно, че не са чували за не по-малко бандитската му приватизация на „ дясното “ – след което то повече в никакъв случай не се въздигна.
Това не може да се случи с палячовщините на днешните „ десни “.
Разгроми дясното – той/Костов, който хленчеше да го приютят в Комунистическата партия – току преди Разпада на Източния Блок.
А след 10 ноември 1989-а разнасяше до комунистическия официоз „ Работническо дело “ „ мъдри “ статийки – по какъв начин да се избави социализма.
Писал съм много за Костов, само че едвам тези дни се сетих за нещо, не е казвано до момента: в случай че Българска социалистическа партия, и в частност Луканов, го бяха придърпали при себе си, а не да го отпратят при опозицията - комунистите още дълго щяха да ръководят, далаверата от приватизацията щеше да остане единствено при тях, това най-малкото.
След това търсеше срещи с Желю Желев – с цел да „ съветва “ Съюз на демократичните сили – само че против възнаграждение.
Той/Костов, който подучваше Филип Димитров да изиска Вот на доверие – след което „ сините “ бяха отгърмяни.
Той/Костов, който пък бе отгърмян от Симеон, царят – по-късно брокер на недвижими парцели – до момента в който към този момент си мислеше, че се е трансформирал в монумент.
Питат го: Вижда ли през днешния ден отговорност – проявена от политиците?
Но не го питат, усеща ли се той в някаква степен виновен за
Българския Провал.
Това не е подобаващ въпрос за монументи.
Все отново, Паметникът добродушно споделя, че уроците, които бил дал на учениците си, не били научени добре.
Безгрешният Паметник.
Питат го: Коя е най-голямата илюзия на българина за политиката?
Вместо да му зададат въпроса, чийто отговор чакаме на вятъра от години - какви са били неговите заблуди, неговите грехове?
Питат го: Защо написахте книгата си – с цел да се оправдаете, с цел да се извините, с цел да обясните себе си?
Знаете ли, какъв е отговорът?
Написал я, с цел да ни извиси до себе си! – по този начин излезе.
Само простаците могат да чакат от този човек почтено да показа себе.
Цар е на спекулациите.
Питат го, за какво е дал рафинерията/ “Нефтохим “ на руснаците.
Отговорът е слисващ: по времето на Елцин Русия била тръгнала по пътя на демокрацията!
При „ демократа “ Елцин - бащицата на съветските олигарси-крадци!
Няма по какъв начин – бащиците на престъпната приватизация би трябвало да се поддържат.
Питат го: Християнин може ли да се занимава с политика?
Може – дава отговор Паметникът – в случай че одобри прегрешението.
Но той към този момент се е освободил от прегрешението.
И прочие, и прочие
Пак добре, че не стана дума за пирони.
В едно предходно свое изявление, Костов беше споделил, че не е взел и един гвоздей от Голямото Плюскане/Приватизацията.
Обаче хариза комбината „ Кремиковци “ за един $ - а новият притежател го препродаде по-късно за към 230 милиона лв..
Някакъв случайник се оказа по-голям икономически талант от Костов.
Накрая, с последващите врътки, единият $ се трансформира в цялостен милиард.
Кой взе пироните?
И за какво въобще приказва за пирони?
Да не би да го мъчат кошмари?
Че е разпнат на кръста за грешници, които сякаш са се освободили от прегрешението си – и все се намира някой да забива в него ръждиви пирони?
Затова приватизирай по-бързо Историята.
Веднъж към този момент писах, само че отново да повторя: Паметникът би трябвало да е подложен пред комбината „ Кремиковци “.
И на него би трябвало да написа: „ Той не открадна даже един гвоздей! “
Ето – с такива „ изявленията “ се приватизира Историята.
Нашата особено е напълно лесна плячка.
А Костов към този момент има преднина от три книги пред Истината.
***
Кеворк Кеворкян
Снощи/10 октомври, към 20 часа, някогашният заместник-шеф на военното ни разузнаване Николай Русатев шибна един здрав пестник на безгръбначните ни медии.
Бяха го поканили в продължението на Новините на Би Ти Ви, с цел да разяснява взривяването на Кримския мост и намесването на България в този атентат.
Русатев сподели, че истината за войната във Украйна е жертва на гигантска, международна пи-ар интервенция.
И светът въобще не знае, за какво е почнала войната, каква е повода.
Юксел и Виктория очевидно се смутиха. Юксел се оплете в един въпрос, който не свърши никаква работа.
Русатев сподели още, че българските управляващи доста би трябвало да внимават какво приказват.
Много уместна рекомендация.
Каквато сме разпасана - и по-скоро никаква – страна, може доста да загазим, това е ясно.
Друго е по-важното: Русатев просто напомни, че медиите, в положението, в което се намират, от дълго време са изгубили предназначението си на достоверни летописци.
Историята въобще не може да разчита на тях.
За разлика от Иван Костов, който приватизира и Историята.
Тия дни Иван Костов показа новата си книга „ Политиката от вътрешната страна “.
По този мотив даде и телевизионни изявленията.
И ние още веднъж се убедихме, че си имаме работа с един Щастливец.
Има такива политици: колкото по-нещастни се усещат елементарните хора, толкоз по-щастливи се усещат те.
Костов е талант в това отношение.
Впрочем, него в никакъв случай не са го интересували елементарните хора.
Той се държи, а евентуално и усеща, като монумент от гранит.
Нищо не може да го разколебае от убедеността му, че е прав – не самичък за себе си, само че и въобще – даже, че е само прав.
И по този начин ще бъде вечно.
Много е евентуално това да се окаже, в края на краищата, истина.
Неговата истина – само че и въобще Истината, откакто многочислените му съперници по този начин и не си направиха труда да запазят за Историята своите персонални свидетелства.
А Костов написа книга след книга – и дооформя паметника си.
Канят го в държавната телевизия, в „ Панорама “ – и там дооблизват паметника му.
Все едно, че не са чували за бандитската му приватизация.
А тя постави началото на Разгрома.
Все едно, че не са чували за не по-малко бандитската му приватизация на „ дясното “ – след което то повече в никакъв случай не се въздигна.
Това не може да се случи с палячовщините на днешните „ десни “.
Разгроми дясното – той/Костов, който хленчеше да го приютят в Комунистическата партия – току преди Разпада на Източния Блок.
А след 10 ноември 1989-а разнасяше до комунистическия официоз „ Работническо дело “ „ мъдри “ статийки – по какъв начин да се избави социализма.
Писал съм много за Костов, само че едвам тези дни се сетих за нещо, не е казвано до момента: в случай че Българска социалистическа партия, и в частност Луканов, го бяха придърпали при себе си, а не да го отпратят при опозицията - комунистите още дълго щяха да ръководят, далаверата от приватизацията щеше да остане единствено при тях, това най-малкото.
След това търсеше срещи с Желю Желев – с цел да „ съветва “ Съюз на демократичните сили – само че против възнаграждение.
Той/Костов, който подучваше Филип Димитров да изиска Вот на доверие – след което „ сините “ бяха отгърмяни.
Той/Костов, който пък бе отгърмян от Симеон, царят – по-късно брокер на недвижими парцели – до момента в който към този момент си мислеше, че се е трансформирал в монумент.
Питат го: Вижда ли през днешния ден отговорност – проявена от политиците?
Но не го питат, усеща ли се той в някаква степен виновен за
Българския Провал.
Това не е подобаващ въпрос за монументи.
Все отново, Паметникът добродушно споделя, че уроците, които бил дал на учениците си, не били научени добре.
Безгрешният Паметник.
Питат го: Коя е най-голямата илюзия на българина за политиката?
Вместо да му зададат въпроса, чийто отговор чакаме на вятъра от години - какви са били неговите заблуди, неговите грехове?
Питат го: Защо написахте книгата си – с цел да се оправдаете, с цел да се извините, с цел да обясните себе си?
Знаете ли, какъв е отговорът?
Написал я, с цел да ни извиси до себе си! – по този начин излезе.
Само простаците могат да чакат от този човек почтено да показа себе.
Цар е на спекулациите.
Питат го, за какво е дал рафинерията/ “Нефтохим “ на руснаците.
Отговорът е слисващ: по времето на Елцин Русия била тръгнала по пътя на демокрацията!
При „ демократа “ Елцин - бащицата на съветските олигарси-крадци!
Няма по какъв начин – бащиците на престъпната приватизация би трябвало да се поддържат.
Питат го: Християнин може ли да се занимава с политика?
Може – дава отговор Паметникът – в случай че одобри прегрешението.
Но той към този момент се е освободил от прегрешението.
И прочие, и прочие
Пак добре, че не стана дума за пирони.
В едно предходно свое изявление, Костов беше споделил, че не е взел и един гвоздей от Голямото Плюскане/Приватизацията.
Обаче хариза комбината „ Кремиковци “ за един $ - а новият притежател го препродаде по-късно за към 230 милиона лв..
Някакъв случайник се оказа по-голям икономически талант от Костов.
Накрая, с последващите врътки, единият $ се трансформира в цялостен милиард.
Кой взе пироните?
И за какво въобще приказва за пирони?
Да не би да го мъчат кошмари?
Че е разпнат на кръста за грешници, които сякаш са се освободили от прегрешението си – и все се намира някой да забива в него ръждиви пирони?
Затова приватизирай по-бързо Историята.
Веднъж към този момент писах, само че отново да повторя: Паметникът би трябвало да е подложен пред комбината „ Кремиковци “.
И на него би трябвало да написа: „ Той не открадна даже един гвоздей! “
Ето – с такива „ изявленията “ се приватизира Историята.
Нашата особено е напълно лесна плячка.
А Костов към този момент има преднина от три книги пред Истината.
***
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ